Вилфранш сюр Мер – скритото бижу на Френската Ривиера

Описван от Жан Кокто като „източник на мит и вдъхновение“, Вилфранш сюр Мер някога е бил много популярен сред художниците и писателите, но благодарение на живописните си гледки и сега градчето е предпочитано от хората на изкуството.

Пясъчните плажове на градчето са много по-хубави от каменистите плажове на Ница, а дългият централен плаж е един от най-редките по крайбрежието между Ница и Италия, където ще намерите едър пясък, а не камъчета. Вилфранш сюр Мер е предпочитано място и сред знаменистите. 

Малкият курортен град на Френската Ривиера се намира на 6 км източно от Ница и на 10 км югозападно от Монако.

Разположен на голям залив под формата на гигантска купа, която може да се обиколи буквално за час, Вилфранш сюр Мер се издига на височина 575 м над морското равнище. Три „Corniches“ (буквално преведено от френски „пътища по склона“) свързват Вилфранш с Ница и Италия. Пристанището е едно от най-дълбоките в Средиземноморието, като достига дълбочина 95 м между Ница и Кап Ферат.

Забележителности във Вилфранш сюр Мер

Старият град

Старата част на градчето е като излязла от платното на художник с изобилие от цветове. Истинско удоволствие е разходката сред къщи в пастелните нюанси на жълтото, оранжевото и червеното, от чиито прозорчета или тераски надничат цветя. Много цветя. Уличките са криволичещи и зад всеки ъгъл крият по нещо.

Църквата Сен Мишел (Eglise Saint-MIchel)

Тази барокова италианска църква датира от 1750-те година, въпреки че е построена на мястото на църква от 14-ти век, а преди нея на мястото е имало манастир. В църквата се помещава дървената статуя на Сан Роко, покровител на дресьорите. Органът на църквата, датиращ от края на 18 век, е един от най-старите работещи органи в региона.

Тъмната улица (Rue Obscure)

Улица Обскюр е една от най-странните улици във Франция. С дължина 130 метра и разположена на дълга стена от 14 век в продължение на градските укрепления, Тъмната улица е по-скоро тесен дълъг проход. Тя е все още населена. Хората живеят в малки къщи, чиито входове се намират в прохода, а самите къщи се издигат над него. В средата на улицата има светло пространство, което се използва като вътрешен двор.

Параклиса Сен Пиер

Жан Кокто, художник, писател и режисьор, прекарва една година (1956-57) във Вилфранш сюр Мер, рисувайки стенописи по стените на параклиса. Романският параклис от 14-ти век е забележителен именно с тях.

Кафенета и ресторанти

Кафенетата и ресторантите са разположени стъпаловидно, с гледка към морето. Естествено, в обедната жега няма посетители, но в останалите части на деня е изключително оживено.